Автор: Андрей Андреев- Редкин
Бившият съдия, развеждал поета Пеньо Пенев с първата му съпруга Кичка Николова, стана на 101 години. Делчо Събев живее в Пловдив и въпреки напредналата си възраст може с часове да разказва за поета, който добре познавал от времето си, когато бил магистрат в Димитровград.
Случайността го срещнала с Пеньо Пенев по времето на развода му с Кичка Николова Пенева. Процесът бил труден и изтощителен. Поетът дори демонстративно заявил в съдебната зала, че бракът спъвал развитието му. Това направило впечатления на Делчо Събев и още тогава той разпоредил на секретарка си Иванка Колева да следи съдебните дела на младежа, за да не влизат в списъка за унищожение, а да се пазят. Бай Делчо съхранил ценни оригинални документи и сега има желанието да ги предостави на музея „Пеньо Пенев“ в Димитровград, ако от там проявят интерес.
Така или иначе Пеньо и Кичка се развеждат и всеки поема по своя път, но Събев и Пенев остават приятели. Един ден прокурорът Младен Илков повдигнал наказателно дело от общ характер на Пеньо Пенев, но Събев не го приема по съображение, че един от свидетелите бил неговият съученик Митко Иванов, първи приятел на поета. А историята била следната: Пеньо, без да му трепне окото отпечатал в „ Димитровградска правда“ свое стихотворение, в което с първите букви наричал началниците на обичаната от хората на новият град д-р Евелина Кръстева мерзавци, защото била уволнена несправедливо. Този акростих ядосал противниците му и по сигнал на главния редактор Наковски се образувало делото. Благодарение на Митко Иванов, зам- главен редактор на вестника, и на съдия Събев, делото било прекратено. А най-интересното било, че обясненията на поета били написани в стихотворна форма и за да се приключи всичко, Пеньо написал извинителна молба.
Веднъж, съдията се прибирал от излет и забелязал под един балкон завит човек с платнище, на когото му се виждали само краката. Това подтикнало любопитството на юриста. Приближил се с бързи крачки към мястото и миг след това бил стъписан от гледката, която се открила пред очите му- оказало се, че бил Пеньо, кьоркютук пиян. Нито дишал, нито давал признаци на живот. Притеснил се човекът и извикал сина си Сашо. Двамата отвели поета в дома на съдията. А там с големи усилия започнали да го възстановят. После настояли да остане и да не се прибира, но Пенев си тръгнал.
Делчо Събев е роден в селско семейство в с. Гранит, Чирпанска околия, през 1923 г. Майка му Бона била домакиня и гледала къщата и децата, а баща му Съби правил бетонни корита за животни, но бил прочут цигулар и свирел по сватби и други поводи. Когато станал трети клас в чирпанската гимназия, баща му го праща чирак да учи електротехника в Пловдив. След две години се връща и взема изпитите за калфа. После записва вечерната гимназия в София при свещеник Михайлов. По това време се свързва с активисти на РМС и става водач на една от групите, а заради политическите си убеждения е осъден и лежи 1 година в затвора. След 9 септември искал много да завърши електроинженерство, но изпуска датата на изпитите. Тогава положил изпити за право и завършил юридическо образование. След това бил три години в школата за запасни офицери в Плевен и има чин полковник от запаса. На 1юни 1954 г. е назначен за съдия в Димитровград , по което време става приятел с Пеньо Пенев. Той е бил и сред малцината, присъствали на погребението на поета.
